Йерусалим           קתדרלת אלכסנדר נבסקי   מראה הכותל המערבי מכיוון הרובע היהודי, 9/07                                                                                                         

                                                                                                         Александър  Невски -Со̀фия                        Израел - Йерусалим                        NOAA's National Geophysical Data 






Уважаеми читатели на ``Глобус репортер``,от днес редакцията на изданието открива нова рубрика за възпоминания  и некролози

  Можете да изпращате текстове на адрес ilanber@b
ezeqint
.net  или да ги съобщавате на мобилен телефон – 0545725038.Текстовете са платени

/35 шекела на съобщение/.


АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН – ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ПЛОВДИВ

Никола Инджов 29.03.2009 17:50
АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН – ПОЧЕТЕН  ГРАЖДАНИН НА ПЛОВДИВ


В знаменитата Балабановата къща на Града под тепетата писателят Димитър Атанасов инициира публичното обявяване на Анжел Вагенщайн за почетен гражданин на Пловдив – негови роден град. Заместник - кметът Георги Шопов прочете решението на Общинския съвет и връчи официалия за подобни случаи документ на Анжел Вагенщайн, който бе поздравен и от д-р Максим Бенвенисти, председател на Организацията на евреите в България “Шалом”.



 

 

 

 

 

Приветствени думи каза и председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев.  Пред многобройната публика слово за Анжел Вагенщайн произнесе писателят Никола Инджов, което публикуваме по-долу:

Творчеството на Анжел Вагенщайн неизбежно насочва мисълта към моралната и сюжетната  достоверност на съвременната литература. Отново и отново ни се напомня  един извисен критерий за стойността и въобще за смисъла на писателския труд – че  има книги, които пречистват народния дух и озаряват националната  памет с идеи и идеали.  И днес от нашата класика мощно приижда лъчение към личността и обществото - от "Записки по българските въстания", от "Под игото", от “Песента на колелетата”, от “Земя”, от “Татул”, от "Железният светилник", от "Тютюн",  от "Диви разкази", от "Цената на златото", от "Време разделно", от “Свирепо  настроение”. Оттам идват и естетическите внушения на романите и филмите, на разказите и есетата на Анжел Вагенщайн. Защото той самият по дух и талант е там – при Захарий Стоянов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Георги Караславов, Николай Хайтов, Генчо Стоев, Антон Дончев, Йордан Радичков.. Наистина, художествените образи в неговото творчество в повечето случаи се появяват и изчезват в специфична среда, възникнала от тяхното собствено своеобразие. Известно е, че евреите са чеда на всички народи и жертви на всички диктатури. Това е всъщност нова сюжетна територия в българската литература, индикирана не само от Анжел Вагенщаин,  но безспорно най-добре разработена от него.

Тази територия в житейски аспект  е попрището на съпротива, вдъхновена от  планетарния антифашизъм. Поради това Анжел Вагенщайн има свои страниици в световната антифашистка литературна  класика – до  Бертолд Брехт, до Пол Елюар, до Мигел Ернандес, до Луи Арагон, до Иля Еренбург, до Пабло Неруда

          Анжел Вагенщайн е сред  основоположниците на българската национална кинематография и кинодраматургия. Неговите  филми Звезди”, “Гоя”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Борис І”, “След края на света” донесоха не само международно признание, но  и национално творческо самочувствие на няколко поколения кинодейци. Романите му са преведени на английски, френски, немски, италиански, полски, македонски,  руски, иврит. Аз съм имал щастливата възможност да представям тези книги в Москва, Пекин, Шанхай,Охрид,Скопие.
          Анжел Вагенщайн бе  един от десетте интелектуалци, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска във френското посолство в София през януари 1989 г. Това означава, че той е едно от лицата, по които Франция разпознава българската обществена култура.

        Ще кажа нещо парадоксално, внушено ми от Кольо Георгиев - писател със сходна на Анжел Вагенщайн борческа младост. Ако историческият часовник се бе забавил с една минута, смъртната присъда, произнесена от българския фашизъм за Анжел Вагенщайн, щеше да бъде изпълнена и България щеше да има един млад герой повече с червена звезда на челото и жълта – на сърцето. Днес обаче нашето общество разполага с един голям писател повече, защото  съдбата пожела този човек да остане жив и да намери безсмъртие не в пантеона на героите, а в храма на културата!

 

 

 



Add your comment
  Anonymous comment
Nickname:
Password:
  Remember me on this computer

Title:
Send me by email any answer to my comment
Send me by email every new comment to this article